Статии филтрирани по дата: Септември 2021
Понеделник, 27 Септември 2021 10:37

"Пътуващият проповедник" от Ърскин Колдуел

 "Пътуващият проповедник" от Ърскин Колдуел

Досега винаги бях свързвала "Sympathy for the Devil" на The Rolling Stones с "Майстора и Маргарита". Но ето че тези дни добавих асоциация и с друго литературно произведение – "Пътуващият проповедник" на Ърскин Колдуел (издателство "Георги Бакалов", преводачи Цв. Стоянов и Ал. Стефанов). Едно непознато за мен заглавие, което ловко ме подхлъзна с малкия си обем. Дяволска работа, бих казала сега.
И ето ме редом с Клей Хори – седим си безметежно на верандата му в Роки Комфорт. Априлският ден по нищо не изглежда различен от предишния и дори когато пред портите ни се натриса непознат автомобил, е трудно да се доверим на сетивата си. Да би било мираж, биха се спестили някои неудобства, но не – чини ми се, че ще трябва да ревизираме непознатия. Това, оказва се, е Саймън Дай – пътуващ проповедник, за който Клей е чувал нещо, но това не е нищо. Е, хайде, ще приеме божия човек за гост – хем ще му помогне за плануваната проповед, хем ще създаде и своите си истории с него.
Нашият проповедник намира сгодно място в дома на Хори. Младата домакиня Дийн и готвачката им Шугар са по-вкуса му, царевичната ракия на Том Роудс е екстра, а слабият хазартен ангел на Клей е допълнителен бонус. Като добавим и Лорен – бившата жена на домакина, която се появява тъкмо по същото време, бърканицата става пълна. Разбира се, няма за какво да се тревожите, защото божият човек, повтарям, божият човек държи ситуацията под контрол.
И ако ви се струва, че проповедта остава на заден план, то бъдете сигурни – ще се състои. Мероприятието е кулминация в творбата и адски ми напомня на финала на "Парфюмът" на Патрик Зюскинд. Раздиращи емоции – пътуващият проповедник влага всичко от себе си, за да отърси от злото и последния грешник в този тъй порочен Роки Комфорт. Тук не мога да сдържа възхищението си от Лорен, която проявява небивал стоицизъм в противовес на отношенията ѝ с мъжете.
След седмицата прекарана в дома на Хори, паля гумите без да се сбогувам и без да обръщам поглед назад. Едва ли ще препоръчам "Пътуващият проповедник" на когото и да било, освен ако отсрещната страна не ме умолява за странно четиво, семпло по американски, с елементи на порочност, расизъм и без особен смисъл.

Публикувана в Дневник

Едва много малка част от видовете са си направили труда "да си отгледат мозък". А и преди тяхната поява нима светът е бил представление пред празна зала? И е ли изобщо свят светът, който никой не наблюдава?

"Какво е животът?" от Ервин Шрьодингер

През 2018 г. издателство "Бард" издават у нас, в превод на Милена Илиева, "Какво е животът?" на нобеловия лауреат по физика Ервин Шрьодингер. Да, същият онзи с котката, която е ни жива, ни умряла. Аз, с любопитство сходно с това на клетата животинка, купих си книгата веднага, след което обаче я оставих едновременно харесвана и нехаресвана на лавицата. Допреди няколко дни, когато им дойде време на 250-те страници, скрити зад елегантната черна корицата с новоизлюпен живот.
Книгата включва три части, като подзаглавието ѝ "Физическият аспект на живата клетка" ни отвежда директно към първата. Създадена е по лекции, изнесени от Шрьодингер в Дъблинския научен институт към Тринити колидж през 1943 г. С ентисиазъм подхващам съдържанието, но скоро откривам, че въпреки приличната ми обща култура по биология и физика, трудно удържам вниманието си. Очакваната теоретична постановка продължава твърде дълго за моите стандарти и влагам малко старание в проумяването на текста, като изключим някои отделни примери и изводи. Все пак интересен е паралелът между квантовата теория и съвременната генетика, които възникват почти едновременно и впоследствие се оказва, че имат доста общо помежду си. Какво точно? Ще научите, ако прочетете първите 130 страници от книгата.
Далеч по-интригуваща за мен е следващата част: "Ум и материя", по лекции от 1956 г., изнесени в Тринити колидж. Тук вече научнопопулярното четиво е богато напоено с философски размисли, както ми харесва. Изпитвам истинско удоволствие и проследявам внимателно темите, свързани с физическата основа на съзнанието, еволюционните особености при човека и бъдещите перспективи пред него, единствеността на света и съзнанието, наука и религия (този въпрос разглежда и Ричард Файнман в "Смисълът на всичко това") и загадката на сетивните качества. Кое е първото – физическата промяна или умението да си служим с нея? Достигнали ли сме оптималната фаза на еволюционното си развитие? (Още интересни размишления в това направление ще откриете в "Дракони в райската градина" от Карл Сейгън.) Унаследява ли се поведението и как влияят възпитанието и образованието в естествения отбор? Кои сме, откъде идваме и накъде отиваме?
Последната част също ми харесва. Скромно и обрано Шрьодингер споделя автобиографични бележки, свързани с етапите на неговия живот, интересите и хората в него. Впечатлена съм от някои лични детайли, свързани с връзката му с неговите родители и особено баща му.
А какво стана в крайна сметка с котката? Аз съм удовлетворена от книгата и вярвам, че ще се хареса на изкушените в биологията, физиката, философията и феновете на научнопопулярната литература като цяло. Оставям ви с част от записките си, които, можете да бъдете сигурни, в оригинал са далеч по-подробни:

• „По-всичко личи, че животът е подредено и законосъобразно поведение на материята, което не просто преодолява в голяма степен естествената склонност на реда да се разпада в хаос, а отчасти се бзаира на съществуващия ред и го поддържа".

• „Скоро започвате да говорите за "младежкото си аз" в трето лице, а героят в романа, който четете, ви се струва по-близък, по-жив и по-познат от човека, който сте били преди години."

• „Във всички епохи и при всички народи основата на всеки етичен кодекс е себеотрицанието."

• „Животно, което се опита да създаде общност, без да ограничи съзнателно егоизма си, е обречено на провал."

• „Вярвам, че нарастващата механизация и съпътстващото я "оглупяване" на повечето промишлени процеси вещае сериозна опасност за масова дегенерация на нашия орган на интелигентността. Колкото повече шансовете за развитие на умния и на безразличния работник се изравняват заради репресията на машините и разпространението на отегчителния, еднообразен труд край поточната линия, толкова повече силният ум, сръчните ръце и острото око стават излишни. Нещо повече, неинтелигентният човек, който по правило се примирява лесно с монотонния труд, ще получи предимство; за него ще е по-лесно да се нагоди, да създаде дом и потомство. Резултатът като нищо може да доведе до негативен отбор по отношение на талантите и дарбите."

• „[...] като облекчаваме товара на отговорността, която всеки човек би трябвало да има спрямо собственото си добруване, и като изравняваме шансовете на всички хора, елиминираме в голяма степен съревнованието на талантите и така слагаме спирачки на билогичната еволюция."

• „Машините трябва да поемат задачите, които са под нивото на човека, а не човекът да върши работата, за която машините са твърде скъпи, както твърде често се случва."

• „[...] науката никога не налага, науката просто излага факти."

• „"Макар материята, от която е изтъкана представата ни за света, да идва основно от сетивата ни като периферия на мозъка, така че представата на всеки човек неизменно остава идея, родена от собствения му ум и без друго доказуемо съществуване освен в съзнанието му, в същото време съзнателният ум остава извън представите за света, няма място в нея, не може да бъде засечен никъде в пространството."

• „Едни и същи елементи изграждат мозъка ни и света. [...] Светът ни е даден само веднъж, а не два пъти – един, който съществува, и друг, който възприемаме. Субектът и обектът са едно."

• „Математическата истина е безвременна, тя не се появява само защото ние сме я разкрили."

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова