Статии филтрирани по дата: Август 2021

Тогава този Рай
без мъка ще напуснеш ти, защото ще добиеш
в самия себе си друг рай, далеч по-честит.
[...]
И двамата ръка в ръка, със стъпки колебливи
поеха бавно през Едем самотния си път.
"Изгубеният рай" – Джон Милтън

"Дракони в райската градина" от Карл Сейгън

Дали този път не сбърках четивото? Първите страници от "Дракони в райската градина" на Карл Сейгън ме подхващат с популярния космически календар, в който цялата ни известна вселенска история е сведена до една астрономическа година, но след това продължават с термини и идеи по-близки до познанията на един невроанатом. И тук се зачитам в подзаглавието: "Размисли върху еволюцията на човешкия интелект" – може би е трябвало по-отговорно да възприема това послание. Решавам да подкарам книгата полека, пък ще видим докъде ще я докарам.
Собственият ми ум се гнети с разсъждения върху концепцията на Пол Малкийн за триединния мозък – идеята, че той обхваща три отделни единици – рептилоидния комплекс, лимбичната система и неокортекса, които освен че са еволюирали самостоятелно, също толкова автономно изпълняват своите функции. Първият дял – див и първичен, свързан с йерархичните принципи и ритуалността, вторият – отговорен за емоциите, а третият – ето тук виждаме същността на хомо сапиенса и неговия разум. Или както авторът прави препратка към Фройдовите То, Аз и Свръх-Аз и дори неговото по-точно разделяне на ума на несъзнателен, предсъзнателен и съзнателен, а също и платоновия диалог "Федър", в който Сократ метафорично оприличава човешката душа на карета с два коня – черен и бял, сиреч рептилоидния комплекс и лимбичната система, почти неконтролирани от кочияша – неокортекса.
Подобно на хилядолетната физическа еволюция, през която човек неизменно преминава от момента на зачеването до своето раждане, когато вече има сходен на вида облик, така и скрито вътре в черепната кутия се пази зрънцето на дивака, от който някога сме произлезли. Може би в тази дълбоко съхранена родова памет се крият на пръв поглед необоснованите ни на пръв поглед страхове и първичното ни човешко поведение? Дали в недрата на съзнанието ни все още не воюваме със своите дракони? Карл Сейгън нищи историята от самия ѝ зародиш, като се изкачва по еволюционната стълбица не на отговорите, а на въпросите, които поставя. Отправна точка на разсъжденията са хилядолетните митове, библейските сюжети и научните изследвания.
Особено внимание авторът обръща на най-новата ни придобивка във времето, а именно неокортекса. Любопитна е връзката, която прави между родилните болки – единствено свойствени за нашия вид, и интелекта. Изглежда увеличеният сравнително наскоро мозъчен обем е в основата на това "неудобство", а фонтанелите – несъвършенните "кръпки" на черепа при новородените, са още едно доказателство колко отскоро разполагаме с разум.
Интересна дисекция прави и на самия неокортекс, чиито две половини вероятно са възникнали като два аналогични еднаквосложни компютъра, чиято функционалност във времето е поела по различни пътища. Днес свързваме дясното полукълбо с интуицията, творчеството, разкриването на модели, а лявото е ситото на аналитичните разсъждения и критичното мислене. Кой управлява мислите ни, когато спим? По "моста" на мазолестото тяло същевременно се осъществява връзка между възприеманата сетивна информация и препращането и от едната страна на тялото към срещуположната част на мозъка. Какво се случва, когато този път е нарушен?
Какво да очакваме занапред като развитие на човешкия ум? Към днешна дата вероятен отговор може да потърсим в колаборацията ни с изкуствения интелект. А една евентуална среща с извънземни? Сейгън е оптимист за възможността на комуникацията, предвид че всички ние сме поставени пред еднаквите закони на природата.
Разчитайки перспективите пред нас, нека не пропускаме да отбележим, че книгата "Дракони в райската градина" излиза в оригинал през вече далечната 1977 г. Дистанцията на времето обаче не умаловажава споделените размишления и през 2014 г. се появява на българския пазар в превод от Милена Боринова, а издателство неизненадващо е "Изток-Запад". Оформлението на корицата е на Деница Трифонова.

Публикувана в Дневник

Общност. Еднаквост. Устойчивост.

 
"Прекрасният нов свят" накратко в анимирана версия. Потърсете още филмите, създадени по книгата

Трите думички, които виждате горе вдясно, са не какво да е, а лозунгът на Световната държава. Да, има такова животно, за наш късмет (или пък не) между кориците на небезизвестната антиутопия "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли. Изданието, което държа в ръцете си, заема номер 104 в култовата "Библиотека Галактика", в превод на Виолета Чушкова, издадено през 1990 г. Самият оригинал е от 1932 г. – какво ли прекрасно и ново ще да намерим близо век назад?
Авторът не губи време и ни поставя директно във фабриката за генериране на съвременното общество – "Главният лондонски център за инкубация и обучение". Присъединяваме се към група нови студенти, за да се запознаем с процесите на серийното производство на хора. Ахаа, вече звучи противно, нали? Но те всъщност са така създавани и обучавани, че да бъдат щастливи, да изпитват удовлетворение от своя живот, да не се терзаят за глупости – та нима ние не се стремим към това? Въпреки това отстрани погледнато си звучи неприятно, особено когато не е въпрос на личен избор, а е предопределено от обществения ред. Тогава почва да ти се струва далеч по-привлекателно да страдаш в изолация.
Така измежду веселите зомбита се откроява първият пресонаж с наченки на самостоятелна мисъл. За Бърнард Маркс се говори, че нещо са го пообъркали във фабриката, поради което е малко странен. Така изглежда дългогодишната обучителна пропаганда с многократни повторения на лозунги насън и дресировка наяве не са оказали пълно влияние върху психиката му, както при останалите индивиди. А те, в зависимост от кастата, към която са разпределени, са преминали през дългогодишно обучение, което да ги направи максимално удовлетворени в живота. За спокойствието на обществото е помислено както в духовен, така и във физически аспект – стимулира се свободният сексуален живот, в който отсъстват терзанията и страстите на моногамния индивид, нуждите от екстремни усещания се задоволяват чрез терапии, а ако нечия мисъл се обърка в някой момент – на разположение е винаги таблетка сома, която да успокои блуждаещия ум, без махмурлук на следващата сутрин.
Бърнард е част от висшите прослойки, но неортодоксалният ум неизбежно създава пречки. Обречен е на самота в груповите сеанси, а желанието му за интимност е посрещнато от неразбиране от неговата избраница Линайна, дълбоко възпитана в духа на "всеки принадлежи на всеки". Като него обаче има и друг – приятелят му Хелмхолц Уотсън. Ситуацията започва да изглежда почти оптимистично, когато към тях се присъединява и Дивакът Джон – единственият съвременен индивид, който има родители, при това самите те създадени в инкубатор. Той е и най-интересният и прогресивен образ от тримата, защото е роден, отраснал и възпитан в резерват извън цивилизацията, за разлика от другите двама, чиито анархистични мисли са откъслечни проблясъци.
Колкото и да ни се иска да бъдат строшени оковите на личността, блюстителите на реда не спят. Тук размахването на пръст от Вселенския контрольор не е толкова брутално, колкото в "1984" на Оруел, а по-скоро обяснява спокойно и аргументирано предимствата на новия свят. Тогава може би се питате какво прави това въже около врата на Дивака върху корицата на Текла Алексиева? Ще разберете само ако стъпите в "Прекрасния нов свят", от който ви оставям малко "пропаганда":

• „Цветенцата и пейзажите, изтъкна той, имат един сериозен недостатък: те са безплатни. Любовта към природата не създава заетост на фабриките."

• „Дом, дом – няколко тесни стаички, в които са натъпкани: мъж, периодично раждаща жена и паплач от момчета и момичета на всякакви възрасти. Никакъв въздух, никакъв простор – извънредно нехигиеничен затвор, мрак, болести и смрад."

• „Ние винаги изхвърляме старите дрехи. По-добре хвърли, но не кърпи; по-добре хвърли, но не кърпи; по-добре..."

• „Човек не може да консумира много, ако си седи мирничко и си чете книжки."

• „Думите биха могли да бъдат като рентгеновите лъчи, ако човек ги използвува правилно – биха проникнали през всяко препятствие. Четеш, а те те пронизват."

• „Ако човек е различен, той е обречен на самота."

• „Колкото е по-надарен човек, толкова е и по-голяма вероятността да се отклони от правия път."

• „Какво ви пречи всички да сте щастливи и послушни?"

• „– [...] В нашето общество нямаме нужда от овехтели неща.
   – Даже и когато са красиви ли?
   – Най-вече когато са красиви. Красотата е привлекателна, а ние не искаме хората да бъдат привличани от овехтели неща. Искаме да харесват новите неща."

• „А сега светът е устойчив. Хората са щастливи – получават онова, което искат, и никога не искат онова, което не могат да получат. Те са заможни, здрави и читави, никога не боледуват, не се боят от смъртта, блажено невежи са по отношение на страстта и старостта, не се тормозят с разни майки и бащи, нямат съпруги, деца и любими, за които да се вълнуват много, те са така възпитани, че в действителност не могат да се държат другояче освен по правилата за обществено поведение."

• „Оптималният кастов състав на населението [...] се моделира на принципа на айсберга – осем девети под водолиният и една девета – над нея."

• „Не само изкуството е несъвместимо с щастието – несъвместима е и науката. Науката е опасна и ние трябва най-предпазливо да я държим на синджир и с намордник."

• „Но се течение на времето те [младите – б.м.], както и всички люде, ще открият, че независимостта не е създадена за човека – че тя е нещо неестествено, че е полезна само за кратко време, но че с нея няма да стигнем благополучно до своя край..."

• „Човек вярва в нещата, защото е обучаван да вярва в тях."

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова