Статии филтрирани по дата: Януари 2019

Река ТемзаКарта на река Темза (1884 г.) – фрагмент. Ако искате да последвате
Джей, Джордж, Харис и Монтморенси,
пълното ѝ съдържание
ще откриете тук: The Jerome K. Jerome Society

Започнах "Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)" на Джеръм Джеръм (Издателство "Георги Бакалов", 1980 г. Превод от английски: Асен Христофоров) с известен ентусиазъм, тъй като му се точех от няколко години. Книгата ми беше попадала и в книжарниците, дори за подарък я бях взимала!, а бях чела и препоръки за нея. Любопитство изпълваше душата ми при мисълта за небезизвестния хумор на английския писател.
Още в първа глава срещам заподозряните вкупом: дребнобуржоазните Джей, Джордж и Харис и техния, както ще се разбере впоследствие, неотменен спътник Монтморенси (ето че стана дума за кучето). Тримцата видимо страдат от синдрома на премногото свободно време, изразен в хронична хипохондрия. Изпаднали в почти крайно отчаяние, готови на радикални мерки, за да подобрят състоянието си, те предприемат разходка с лодка по Темза. След първоначалния ентусиазъм уж разумът се намесва и почти изглежда, че господата са способни на рационални решения, но съвсем скоро става ясно че следващите дни ще бъдат същинско бедствие. За тях. За читателя е страшен смях.
Хумористичният ореол на Джеръм неумолимо пръска забавление във всяко изречение за сметка на нашите приятели. С увереност и достолепие се забъркват в разни ситуации и е цяло чудо как успяват да се измъкнат без да пострадат сериозно през двете седмици на епичното си приключение. Допускам, че заслуга затова има вродената им леност, която ги предпазва от прекомерно вдълбаване в една или друга ситуация.
Ако има нещо, което ми дойде в повече и се случваше да ми дотегне, то това беше географията по поречието на Темза. Сигурна съм, че за всеки англофил, в това е част от богатството на творбата, а дори и аз оценявам значимостта на тези детайли за пълното достойнство на историята. Просто на моя вкус не ми пасна. Иначе Джеръм е великолепен не само с хумора си, но и с живите картини, които рисува с думи, и още повече мъдростта зад лековатото повествование. Вярвам, че цитатите, които ще прочетете по-долу ще ви убедят в това и ако досега не се е случило – ще ви вдъхнат увереност да прехвърлите страниците на тази книга:

• "[...] аз безспорно имах всички симптоми, най-важният от които се свеждаше до "определено неразположение към всякакъв труд."

• "Тъй, приспивани от приплискващите води и шепота на близките дървета, ние заспиваме под едрите притихнали звезди и сънуваме, че светът е отново млад – млад и прекрасен, както е бил някога, преди дългите векове на грижи и тревоги да набраздят хубавото лице на земята, а греховете и безумствата на нейните чада да състарят лювещото ѝ сърце, – прекрасна, каквато е била в онези отминали дни, когато още млада майка, земята е приспивала децата си върху широката си гръд, дълго преди преструвките на една външна цивилизация да ни отвлекат от нейните топли обятия, а хапливите насмешки на престореността да ни заставят да се срамуваме от простия живот, който сме водили в нейното лоно, и от ппростите, но величествени жилища, в които са се раждали първите хора преди много хилядолетия."

• "Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно – уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолковам доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо."

• "За първи път от момента на разбуждането ни това хъркане ни напомни за неговото съществование. Ей го там, проснат на гръб върху леглото, с широко отворени уста и щръкнали колене – същият, който ни питаше в колко часа да ни разбуди."

• "Изглежда, че така е нареден светът. Всеки има това, което не му трябва, а други притежават онова, което той желае да има."

• "Колко хубава е тая стара стена, която се ниже там към брега! Винаги ми става драго на минаване оттук. Такава една мека, светла, мила стара стена! Каква прекрасна картина би могла да се нарисува от нея – с мъх, пролазил тук,  и лишеи, растящи там, и с една млада лоза, занадничала от нея на това място, за да гледа какво става по оживената река, и с трезвия стар бръшлян, вкопчил се в нея малко по-надолу! Има над петдесетина оттенъци, тонове и нюанси на всеки десет метра по тая стара стена. Да можех да рисувам и да умеех да слагам бои, щях наистина да направя чудесна скица на старата стена."

• "Но повечето хора са тъй невероятно лениви и плашливи, че предпочитат да поощряват измамата чрез подчинение, вместо да я изкоренят, като проявят малко твърдост."

• "Никога не трябва да даваме воля на инстинкта ни за справедливост до такава степен, че той да се изроди в отмъстителност."

• "Аз самият не разбирам немски. Учил съм го в училище, но го забравих до дума-две години след като завърших и оттогава се чувствам много по-добре."

• "Не бих искал никого да обидя, но съм дълбоко убеден, че ако вземете едно обикновено въже за теглене на лодка и го опънете насред някоя поляна, а сетен постоите с гръб към него около тридесетина секунди, щом се извърнете отново към него, ще видите, че то се е насъбрало на купчина в средата на поляната и така се е усукало и навързало на възли, и останало без двата си края, и заприличало на примка, че ще се наложи точно половин час да седите там на тревата и неспирно да ругаете, преди да го размотаете."

• "Няма друг начин да накарате чайника да възври в лодка. Ако види, че го чакате и сте нетърпеливи, никога няма да засвири. Трябва да се махнете и да започнете яденето, сякаш и на ум не ви е идвало да пиете чай. Тогава скоро ще го чуете да пръска, пощръклява от нетърпение да бъде превърнет в чай."

• "Колко добър се чувства човек при пълен стомах – колко доволен от себе си и от целия свят! Хора, които са проверили това на практика, ме уверяват,  че чистата съвест правела човека много щастлив и много доволен; но и пълният стомах ще свърши тая работа не по-зле, при това по-евтино и по-лесно."

• "Беше великолепна нощ. Месецът бе излязъл и оставил притихналата земя насаме със звездите."

• "Ако поради една или друга причина не биваше отново да заспиваме, а трябваше да станем още на часа и веднага да се облечем, сигурно щяхме да затворим клепки още докато се взираме в часовниците си и да спим до десет. Но тъй като нищо не ни караше да ставаме, преди да са минали поне други два часа, а и да станем по такова време би било истинска глупост, напълно в крак с общата проклетия на нещата бе и двамата да почувстваме, че за нищо на света не бихме могли да лежим още пет минутки."

• "Приличахме на рицари от стара легенда, които плават през някакво мистично езеро в непознатото царство на дрезгавината, към великата земя на залеза."

• "[...] булдогът, едно невероятно безпристрастно животно, се нахвърли върху всичко и всички, които можеше да докопа [...]"

• "Което не види окото, не пречи и на стомаха."

• "Сетне разтребихме и сложихме всичко в ред (една работа без начало и край, която вече почваше добре да ми изяснява един въпрос, поставен неведнъж пред мене самия, а именно – как една домакиня, която има да се справя само с един дом, не умира от скука) [...]"

• "[...] аз обичам работата; тя просто ме омайва. Мога по цели часове да седя и да я гледам."

• "Приятно ми е да гледам как гребе някой стар лодкар, особено когато е нает на час. Има нещо тъй красиво и успокоително в неговия начин на гребане."

• "[...] опитът е винаги евтин, колкото и скъпо да струва."

• "Отпосле узнахме историята на тази жена. Разбира се, това бе все същата стара, прастара вулгарна трагедия. Обичала и била излъгана – или пък е лъгала себе си."

• "Самият аз не съм добър рибар. Посветих доста внимание на тоя предмет преди време и напредвах, както ми се струваше, сравнително добре; но старите рибари ми казваха, че няма никога да стана вещ в тая работа, и ме посъветваха да се откажа. Те казваха, че много точно съм защращал куката и съм имал нужната съобразителност за тая работа, както и предостатъчна природна леност. Но те твърдо вярваха, че никога няма да стана що-годе добър рибар. Липсвало ми въображение."

• "Ханчето няма да е удобно и за пиян човек. В него има твърде много изненади под формата на неочаквани стъпала надолу към една и нагоре към друга стая; а рече ли да се качи горе в спалнята си или пък, веднъж в нея, най-сетне да намери леглото, и едното, и другото никак няма да му се удаде."

• "Просто за невярване е колко рано може да се става, когато човек спи на открито. Той не копнее до такава степен "за още пет минутки" щом лежи завит в черги върху дъсченото дъно на някоя лодка, с малък куфар за възглавница, както когато се изтяга в пухено легло."

• "[...] малко неща от тоя свят са в действителност тъй хубави като картините, в които те са отразени."

Публикувана в Дневник

Източник на картата: www.citiesandmemory.com

'Sounding Nature' e най-новата карта на колаборативния аудио проект Cities and Memory. Включва близо 500 звука от 55 страни – една богата колекция от автентичен саунд в отдалечени от човешката намеса локации. На всяко едно от маркираните местенца ще откриете два звука – оригиналния запис и вдъховен от него ремикс. Какъв е смисълът на звуковата карта? Освен че е доста любопитна и представителна за различните части на света, тя има и начуно-изследователски аспект. Въздействието на човека върху околната среда и конкретно звуковото замърсяване, което предизвиква, има не само естетически ефект. Шумът с антропогенен произход влияе върху движенията на животните, тяхната комуникация и защита. Във водна среда той може да доведе до смърт на организми като китове, раци и други. Доказано е и че шумът повишава значително нивата на стрес при животните (да, и при хората).

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова