Шабленският вестник идва в понеделник
Така и аз. А конкретният (понеделник) е не просто начало на седмицата, но и 1-во число на август, който заслужено е бетониран с прилагателно и превъзходна степен като най-отпускарски месец. И за да избегна както "отпускарския", така и "бетонирания", се насочвам на север по родното Черноморие.
Редно е да споделя, че не бяха само тия двете причини при избора на дестинация, но и златната покана за гостуване у бабата на приятел, която получих съвсем навременно броени дни по-рано. Тук, ако беше филм особено си го представям, можеше да има мигновена рестроспекция защо и как изобщо се случи тая почивка, но аз ще се задоволя с мъдрото заключение, че по-добре подранила отпуска, отколкото никаква.
И ето че в ранния следобед на въпросния ден вече губя обхват на радиото в района на Карнобат, за да се отдам на тишина и спокойствие през наскоро ремонтирания Ришки проход. Остава още много път, но ето че отминавам и Варна в някакъв момент. Идва време да заредим - мойта е далеч по-лесна с взетите набързо хляб и кюфтета, отколкото за колата с малкото и все неизвестни бензиностанции край пътя. Все пак успявам и с това. А към шест вече разтоварвам багажа си в Шабла. С което се бележи същинското начало на морската ми ваканция.
В този момент дори още не знам, че ще последват закуски сред градинската прохлада, където по четвъртития небосклон между къщата, дърветата и асмата ще гадаем дали денят ще е за плаж или разходки, а вечерите ще прекарваме в откровенията на дълги разговори, подведени може би от сладките градински домати. Повече за това ТУК.
