Статии филтрирани по дата: Юни 2018
Понеделник, 25 Юни 2018 14:54

"Дивото зове" на Джек Лондон

Нагонът скитнически, стар,
оковите на навика разбива
и в спящия отколе звяр
за нов живот кръвта пробужда дива!

"Дивото зове" – Джек Лондон

Добилото вече устойчивост словосъчетание "дивото зове" ме караше да чувствам едноименната повест на Джек Лондон като прочетена книга. Това обаче съвсем не беше така допреди няколко дни, когато ми се случи да изживея историята.
Срещам Бък - кръстоска между санбернар и овчарка, в слънчевия двор на богато имение. Усещайки, че той ще е в основата на сюжета, се поддавам на лек скептицизъм относно книгата с главен герой куче. Какво пък – все ще премина някак през има-няма стоте страници.
Охолният живот обаче бързо остава зад гърба ни. Не по своя воля заминаваме към северните щати, повлечени от треската за злато. Ето ми приключение! Но за родения и отрасъл като домашно куче Бък се зареждат дълги мили на усилен труд и осъзнаване.
Правилата на Севера са прости и сурови, първични. Животът ти зависи от това дали ще ги приемеш и колко бързо ще ги приложиш. А нашият герой е умник! Удоволствие е да проследиш промяната у него. Сам да се вслушаш в зова на дивото!
Много харесах повестта. Заобичах я – обикновена и истинска, силна. Творбата на Джек Лондон без съмнение се нареди сред любимите ми произведения. Споделям ви полъх от студените ширини, но бъдете сигурни, че цялата повест ще стопли сърцето ви:

• "Беше разбрал веднъж завинаги, че не може да победи човек, въоръжен с тояга. Беше си научил урока и през целия си живот никога не го забрави."

• "Няма честна борба. Паднеш ли веднъж, няма спасение."

• "Беше забележително хитър и умееше да изчаква с търпение, присъщо само на първобитните твари."

• "Много по-властно го завладяха спомените за наследеното минало, които караха никога невидени по-рано неща да изглеждат познати; нагоните (които не бяха нищо друго освен превърнали се в навици спомени за неговите прадеди), загубили силата си в него в по-късни и още по-късни дни, заговориха и се съживиха отново."

• "И често – толкова голяма бе тяхната близост – силата на погледа на Бък караше Торнтън да обърне глава; той мълком отвръщаше на този поглед и в очите му светеше чувството, което светеше в очите на Бък."

• "Убий или ще бъдеш убит; изяж или ще бъдеш изяден – такъв е бил законът той [Бък – б.м.] се подчиняваше на неговата повеля, достигнала до нея от безкрая на времето."

• "Но особено много обичаше да тича в мъждивия здрач на летните нощи, да се вслушва в приглушения и сънен шепот на гората, да чете по знаците и звуците, тъй както човекът може да чете по книга, и да търси туй тайнствено нещо, което го викаше – и буден, и насън, – викаше го по всяко време да дойде."

ПС Със съжаление искам да отбележа, че голямото удоволствие от сюжета на "Дивото зове" беше помрачено от недодяланото издание на издателство "Захарий Стоянов". И друг път съм срещала грешки в книгите, но изобилието им никога не е било такова. Имаше случаи, в които се налагаше да препрочитам изречение, за да схвана смисъла му, заради липсващи или погрешно поставени препинателни знаци. Жалко.

Публикувана в Дневник

"Десет малки негърчета" - Агата Кристи

Получих своята покана за Негърския остров едва преди няколко дни и ето че вече пътувам нататък. За разлика от десетимата свои спътници, аз съм наясно защо съм тръгнала. Предстои ми да изживея популярния криминален роман "Десет малки негърчета" на култовата Агата Кристи и тръпна в очакване.
Оглеждам останалите гости и не откривам причина да сме заедно. Взаимно е и ни полазват тръпки на смътно предчувствие. Бързо забравяме за това и се отдаваме на приказки в бляскавата къща, създадена по последен писък на архитектурната мода, на голия остров, далеч от брега.
Твърде скоро обаче десетимата ще седнат на подсъдимата скамейка, а аз, за мое щастие, ще бъда просто мълчалив свидетел на предстоящото възмездие. И до последно ще пазя гърба си от невидимия съдник.
Един дъх ми е достатъчен от началото до края на малкото книжле. Сюжетът се развива стремглаво, лишен от излишно дълбоки послания, които да ме забавят по пътя към развръзката. Хвърлям ви не една, а две ръкавици, и ви очаквам на острова:

• "Може би е добре, дето човек не знае какво го чака."

• "Това е хубавото на един остров... По-нататък не можеш да отидеш... стигаш до края на нещата..."

Публикувана в Дневник

"Неуговорени срещи" – Аркадий и Борис Стругацки

Причината да си взема научно-фантастичния сборник "Неуговорени срещи" на братя Стругацки е първата поред творба в него – "Пикник край пътя", и по-напред – съветският филм "Сталкер" от 1979 г. на режисьора Андрей Тарковски, създаден по мотиви от повестта. И в двете витае доста мрачна атмосфера, така че се подгответе със специална нагласа, ако убедено желаете да посетите Зоната. Това значи, че имате предварителна идея що е то и не е необходимо да се впускам в допълнителни обяснения. В противен случай ще ви загатна, че това е мястото на може би "пикника край пътя" или може би кой знае какво на някаква по-развита извънземна цивилизация, зарязала разни артефакти при своето посещение на Земята.
Следващите три повести са "Охлюв по стръмното", "Бръмбар в мравуняка" и "Милиард години до свършека на света". "Охлюв по стръмното" е изключително сюрреалистична творба. Действието тръгва от едно село, през Гората към друго после пак през Гората - доста шантави места, дори плашещи на моменти, но като им свикнеш не са. Героите – уж хора (повечето поне) са откачалки, а за диалозите да не говорим. За мен тази повест е по-различна от другите три, но не е особено дълга и макар че на мен не ми хареса особено, е любопитна – не я пропускайте!
Повести #3 и #4 категорично пък хващат вниманието отначало и го държат докрай с пълна мистерия в сюжета.Това ги различава и от първите две, в които не си задавате постоянно въпроса "Какво ли ще се окаже?“ Идеите и в двете са интересни, героите също, взаимоотношенията им.
Нещо, което ме изуми и в четирите творби на Стругацки, е това, че заглавията са изяснени ясно и конкретно. С това авторите могат да спят спокойно, че основните послания са разбрани. Други представям на вашето внимание по-долу, като няма да ги разделям по произведения, защото смятам, че е излишно:

• "Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави." - Робърт Пен Уорън

• "Е, нищо, това може да се поправи. Сега всичко може да се поправи. Жив съм."

• "Чудна работа между другото: когато и да отидеш, тези бармани вечно бършат чашите, сякаш от това зависи спасението на душите им."

• "А когато има знания, и богати можем да направим всички, и към звездите да полетим, и докъдето искаме да стигнем."

• "– Правилно, на човек затова му трябват пари, та да не мисли никога за тях..."

• "Разумът е способността на живото същество да постъпва нецелесъобразно или неестествено."

• "Защо нищо да не разбера? Все пак съм инженер..."

• "[...] макар да не бива никога да забравяме, че в нашия евклидов свят всяка пръчка има два края..."

• "Понякога се питам: за какво ли се трепем? Повече пари да изкараме? Ама за какъв дявол са ни парите, като само се трепем и нищо друго не правим?"

• "Да си измислят могат каквото си щат. В действителност никога не става така, както са го измислили."

• "Гадно е да те гледа човек как лапаш, лапаш, а след това тръгваш да обясняваш какво е редно и какво не."

• "И тогава няма много полза от теоретичната подготовка, нито пък стандартните модели на реагиране са достатъчни – трябва сам да минеш през здрачините на морала, да видиш някои неща със собствените си очи, здравата да си опариш пръстите и да натрупаш десетки отвратителни спомени, за да разбереш накрая и даже не просто да разбереш, а да попиеш със своя мироглед тази, някога тривиална мисъл, че на света има носители на разум, които са очевидно много по-лоши от тебе, какъвто и да си ти..."

• "Обаче тази затвореност не била резултат от чувство за малоценност, от усещане за ограниченост или неувереност в себе си. Това било по-скоро затвореност на човек, който винаги е зает. Сякаш не искал да хаби времето си за околните, сякаш бил постоянно и изключително зает със своя собствен свят."

• "– Друг свят, друг свят [...] Нима ви е тясно в този?
   – Ами как да ви кажа... Сигурно е тясно на въображението ни."

• "– Всичко на света е глупост! На света има само един разкош - разкошът на човешкото общуване."

• "Тази проклета интелигентска срамежливост! Не могат ли двама прекрасни хора отведнъж, от пръв поглед да се разкрият един пред друг, да се приемат един друг в душите си, да станат приятели от първия миг."

• "[...] не обичаше нови хора в стари компании, винаги се плашеше, че ще се държат не както трябва и заради тях ще стане неловко."

• "Къде е основният принцип на разума – целесъобразност, икономичност?"

• "Прекалено човешко, значи животинско. Не от разума, от неразумността..."

Публикувана в Дневник

Социална мрежа

Бюлетин

Име:
Имейл:

Приятели и каузи

TanyArts КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2024 Таня Славова