Печат на тази страница
Петък, 03 Август 2018 14:09

Стивън Кинг и "То. Част първа"

"То. Част първа" – Стивън Кинг

Бяха изминали не 27, но поне 7 години от последната ми среща с него, Краля на ужаса. Тези от вас, които са чели "То" на Стивън Кинг, вече положително са разтълкували смисъла на първото число. Второто се отнася само и единствено до последния път, когато четох негова книга.
Поводът отново да се хвърля в дълбоките води на творчеството му е новата екранизация на романа и съпровождащото преиздание от миналата година. Известно време не се осмелявах, после просто не се сържах и си взех двете части от голямото намаление покрай 24 май. Изчетох някоя и друга книга и ето че дойде най-доброто време за хоръра – безкрайните искрящи дни на лятото. Освен че помага по-лесно да се мине през страшния сюжет, лятото е и основното време, през което се развива действието. Поне на първата част, която тъкмо приключих.
Още от първата страница Кинг е доволно откровен и не се церемони. Книгата започва с конкретна заявка за смърт и макар че сюжетът се накъсва от препратки към различни моменти от време, скоро черната хроника набъбва със статистическа хладнокръвност. Повествованието набира скорост подобно на Силвър, колелото на Бил Пелтека. Бавно и тромаво в началото, събитията се завихрят и емоциите ескалират. Информирана съм от достоверен източник, че втората част е дори по-смазваща в това отношение.
По отношение на жанровите характеристики пълнокръвните картини на ужаса са по-скоро поносими. Намирам обаче за особено въздействащ ужасът от предстоящото. Докато очаквам още в следващия абзац да ме връхлети неизбежното, осъзнавам, че прелиствам страници, изпълнени с напрягаща детайлност на атмосферата.
Ще призная, освен горепосочените, имаше и друга причина да си взема романа, даже може би основната. Преди време някой някъде беше определил "То" като "Библията на приятелството". Хлапетата-несретници, обединени от борбата срещу чудовището от Канала, създават страшно готина атмосфера във филма. Един от любимите ми моменти е боят с камъни, на който пуснаха "Antisocial" на Anthrax – парче, което вовеки ще свързвам с тая история! В книгата спойката помежду им е още по-ясно изразена, като освен това са детайлно развити и индивидуалните им образи. Изпитвам дълбоко задоволство от начина, по който Кинг представя личностите и пресъздава техните взаимоотношения.
Предстои ми да подхвана втората част на романа. Като обем тя е със стотина страници повече от първата, което ме кара да смятам, че още не съм видяла и половината от това, което Кинг е вложил в сюжета. Летвата е вдигната високо, а докато я прескоча, ето ви няколко цитата дотук:

• "Всичко е много по-трудно, когато го правиш наистина."

• "Може би затова Господ най-напред ни прави деца и ни слага по-близо до земята, защото знае, че трябва много падане и кръв, додето човек усвои този простичък урок. Щом си получил нещо, ще плащаш, каквото си платил става твое... и твоето рано или късно се връща при теб."

• "[...] мисля, че инстинктът е железният скелет под всички наши заблуди, че имаме свободна воля."

• "Едно сляпо родено дете просто не знае, че е сляпо, докато някой не му каже. А дори и тогава има само най-повърхностна представа за слепотата; истински я разбират само онези, които някога са били зрящи."

• "Но това щеше да стане по-късно. А засега светът беше сиво-розов и тих като котешка стъпка по килим."

• "[...] от всичките си създания Господ най обичал камъните, мухите, плевелите и бедните хора, затуй ги сътворил толкоз много."

• "Понякога събитията са като  подредени плочки за домино. Първата събаря втората, втората събаря третата – и готово."

• "– Колко се смеехме тогава – мисли тя. Още един спомен, още една светлинка в мрака. – През цялото време треперехме от страх, ала не можехме да удържим смеха, както и аз сега."