TanyaSlavova-logo

Понеделник, 25 Юни 2018 14:54

"Дивото зове" на Джек Лондон

Оценете
(0 гласа)

Нагонът скитнически, стар,
оковите на навика разбива
и в спящия отколе звяр
за нов живот кръвта пробужда дива!

"Дивото зове" – Джек Лондон

Добилото вече устойчивост словосъчетание "дивото зове" ме караше да чувствам едноименната повест на Джек Лондон като прочетена книга. Това обаче съвсем не беше така допреди няколко дни, когато ми се случи да изживея историята.
Срещам Бък - кръстоска между санбернар и овчарка, в слънчевия двор на богато имение. Усещайки, че той ще е в основата на сюжета, се поддавам на лек скептицизъм относно книгата с главен герой куче. Какво пък – все ще премина някак през има-няма стоте страници.
Охолният живот обаче бързо остава зад гърба ни. Не по своя воля заминаваме към северните щати, повлечени от треската за злато. Ето ми приключение! Но за родения и отрасъл като домашно куче Бък се зареждат дълги мили на усилен труд и осъзнаване.
Правилата на Севера са прости и сурови, първични. Животът ти зависи от това дали ще ги приемеш и колко бързо ще ги приложиш. А нашият герой е умник! Удоволствие е да проследиш промяната у него. Сам да се вслушаш в зова на дивото!
Много харесах повестта. Заобичах я – обикновена и истинска, силна. Творбата на Джек Лондон без съмнение се нареди сред любимите ми произведения. Споделям ви полъх от студените ширини, но бъдете сигурни, че цялата повест ще стопли сърцето ви:

• "Беше разбрал веднъж завинаги, че не може да победи човек, въоръжен с тояга. Беше си научил урока и през целия си живот никога не го забрави."

• "Няма честна борба. Паднеш ли веднъж, няма спасение."

• "Беше забележително хитър и умееше да изчаква с търпение, присъщо само на първобитните твари."

• "Много по-властно го завладяха спомените за наследеното минало, които караха никога невидени по-рано неща да изглеждат познати; нагоните (които не бяха нищо друго освен превърнали се в навици спомени за неговите прадеди), загубили силата си в него в по-късни и още по-късни дни, заговориха и се съживиха отново."

• "И често – толкова голяма бе тяхната близост – силата на погледа на Бък караше Торнтън да обърне глава; той мълком отвръщаше на този поглед и в очите му светеше чувството, което светеше в очите на Бък."

• "Убий или ще бъдеш убит; изяж или ще бъдеш изяден – такъв е бил законът той [Бък – б.м.] се подчиняваше на неговата повеля, достигнала до нея от безкрая на времето."

• "Но особено много обичаше да тича в мъждивия здрач на летните нощи, да се вслушва в приглушения и сънен шепот на гората, да чете по знаците и звуците, тъй както човекът може да чете по книга, и да търси туй тайнствено нещо, което го викаше – и буден, и насън, – викаше го по всяко време да дойде."

ПС Със съжаление искам да отбележа, че голямото удоволствие от сюжета на "Дивото зове" беше помрачено от недодяланото издание на издателство "Захарий Стоянов". И друг път съм срещала грешки в книгите, но изобилието им никога не е било такова. Имаше случаи, в които се налагаше да препрочитам изречение, за да схвана смисъла му, заради липсващи или погрешно поставени препинателни знаци. Жалко.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Бюлетин

Име:
Имейл:

Календар

Юни 2019
П В С Ч П С Н
1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30

Приятели и каузи

КЛУБ "ЕКСТРЕМ" koral trans  ЗА ДЕЛФИНИТЕ СТАРИТЕ ГОРИ

 

© 2019 Таня Славова